Ако и ти като мен обичаш птиците и искаш да са свободни, то тази статия е за тебе!
Преди доста време се случи така, че отивайки до магазина се натъкнах на малко пернато птиче, което стоеше около паркираните коли пред съседния вход. На секундата знаех, че искам да предприема нещо, с което да му помогна. В квартала ми има доста котки и кучета, които биха го хапнали на един дъх.
Не знаех какво да правя, тъй като в себе си имах - телефон, портфейл с 5 лева и торба за многократно ползване. Знаех, че ако се върна до вкъщи, за да потърся нещо подходящо, в което да сложа птичето, няма да е удачно - първо, ако го оставя само има огромна вероятност една от многото квартални котки да го схруска. Да го взема със себе си също не беше опция докато търся по-подходящо нещо, в което да го сложа - имам котка вкъщи и е изключено да се прибера с малкото птиче горе. Тъй като знаех за организацията "Дивите животни" им звъннах на момента. След като се свързах с тях разбрах със сигурност, че не е вариант да оставя птичето там - беше паднало най-вероятно от гнездото си и нямаше как само да се върне в него, а и беше доста вероятно да е пострадало от падането. Посъветваха ме от организацията да заведа птичето в клиниката на "Добро хрумване".
Беше ясно, че това и ще направя въпреки факта, че беше вечер и клиниката затваряше след час, а в себе си имах твърде малко пари, за да си хвана такси и да стигна до клиниката на време.
Това беше от миговете в живота ми, в които бях сигурна къде ще бъда до час, но нямах никаква идея как ще се случи. Питах първите хора в близост, които дори и не познавах, дали имат кола и възможно ли е да ме закарат и върнат от клиниката. За жалост те отвърнаха, че нямат кола. Звънях на всички близки, за които се сетих в този момент, но никой не вдигна по една или друга причина.
Пред моя блок видях как спира кола. Знаех, че това е шансът ми и няма значение за колко странна може да ме помисли човекът, но аз исках да заведа това птиче във ветеринарната клиника. След едноминутен директен разговор, човекът се съгласи. Човек, който дори не познавах до преди този момент.
Благополучно и на време успяхме да оставим птичето, което се оказа малка сврака. Бях много щастлива и удовлетворена. Нямах пари да се отплатя за доброто, което стори човекът, но всъщност знам, че това беше нужно и на него по някакъв начин.
След време се обадих да проверя дали малкия приятел се възстановява и с радост разбрах, че всичко при него е наред. Дали ще стане чудесна и здрава птица? Не знам, но знам, че направих това, което беше в моите ръце.
Реших да разкажа тази история и чрез която вярвам ще ви вдъхновя да продължавате да правите това, което знаете, че е редно. Начини винаги има!
Оставям и линкове към фейсбук страниците на организациите, които ми помогнаха:
"Дивите животни" - https://www.facebook.com/DiviteJivotni
Ветеринарна клиника "Добро хрумване" - https://www.facebook.com/dobrohrumvane