Искаш ли да се завърнеш в себе си?
Често съм чувала: "Не знам кой/коя съм, изгубих се..."
"Знам точно какво искам, обаче не знам как да го постигна."
Отчасти и двете са неверни. Защото винаги сме там, където е нужно. Нищо не е изгубено, камо ли ние самите. Знаем точно какво е нужно, за да постигнем каквото искаме.
Просто понякога погледът, мисълта ни са замъглени. Тъй като чувството на провала, раната, болката, изоставянето, които сме преживели в миналото, напомнят за себе си. Защо ли? Защото смятам, че толкова бързо сме ги загърбили, колкото сме успели, а всъщност, нито сме ги оставили, нито сме ги преодоляли. Натъпкали надълбоко, надълбоко, там в тъмното, вътре в нас, където никой не стига, та дори и да иска някой, не знае, че го има това така дълбоко "вътре". Там, самите ние дори не ходим.
Обаче познайте какво. Къде предполагате ви ходи жизнената сила и енергия? Все имате сила, мечти, а те все трудно и мъчно, бааавно се случват. Защо ли... Защото енергията ви тече назад към спомена и същевременно навътре, там където не пускате никого. Преди време това "вътре" беше сравнено с мрачното, прашно мазе. Може би е точно такова.
От опит споделям, срещнете се със себе си. Дължите си го. Защото мечтите ви чакат на ъгъла, ама няма как да стигнат до вас като все замитате и тъпчете навътре.
В следващите публикации тук ще споделям как аз започнах да разтребвам пространството "вътре" и какво избрах да правя и да се занимавам ежедневно. Инвестирах и продължавам да инвестирам в себе си знания, любов, свързаност. Дойде редът на споделеността, доверието, вярата. Ще ви запозная с практиките, с които работя и чрез които трансформирах живота си и продължавам да разгръщам дарбите, интуицията и любовта си като виждам и как всичко това се случва и с хората, които ми се доверяват и работят с мен.
Ако не искаш да чакаш, а усещаш, че мога да съм ти полезна и моментът на твоята среща вече е настъпил, свържи се с мен като ми пишеш на лично съобщение. Ще се радвам да пресечем пътищата си.