Случвало ли ти се е изведнъж, сякаш от нищото, енергията ти да ти се изпари? На мен не веднъж, но този път сякаш беше различно. Обикновено се усещам доста по-рано, че съм провокирана от някого или нещо, но този път, така ме подхлъзна, че чак след като се разминах с тълпата ме осени мисълта, че няма причина да се ядосвам, гневя или тревожа точно сега.
Може би, ако това беше диалог, в който ти споделям моето преживяване, щеше да ме попиташ от къде и как изобщо съм се вкарала в това и как съм осъзнала, че нещо не е съвсем наред.
Тук, като в един истински диалог, ще те погледна и ще знам, че знаеш, че разговорът ще стане дълбок. Ще прерасне в споделяне и лично преживяване. Осъзнавам, че с всяка изминала минута, в която се занимавам с практики, медитации и както там искаш ги наречи - техники, чрез които се докосвам до интуицията си - все по-често разбирам как се чувстват хората около мен. Честно казано понякога е доста объркващо, тъй като повечето казват с думи или с очи "Добре съм, водя чудесен живот" дори и да не съм ги питала, сякаш знаят, че енергията им издава, че нещо не е наред и те бързат да се прикрият. Сякаш не да излъжат мен, а себе си.
Това най-много ме натъжава... Кога да избираш да се чувстваш добре стана толкова трудно и сякаш срамно.. Сякаш ТРЯБВА да ти има нещо, щом искаш да промениш живота си. Ми, да, не че му има, просто НЯМА нищо, което всъщност да те задържа в него такъв, какъвто е.
Замислих се за изборите си през годините и пътя, на който съм в момента. Осъзнавам, че през всяка една година съм се чувствала на място, друг път не съвсем, но винаги съм продължавала да търся и да създавам по-доброто за себе си. Признавам, че не веднъж съм си мислела, че знам кое е най-доброто за хората около мен, и в повечето случаи, това съвсем не е било вярно.
Последните ми осъзнавания са свързани с енергиините вампири. Мислела съм си, след като аз имам енергия, а те не, защо да не ги вдъхновя, да не ги усмихна. После си дадох сметка, че някои хора обичат да събират вниманието на другите около тях. Не за да се измъкнат, за това ще им се наложи да вложат и сили и време, а по-скоро да си дадат фалшиво чувство за обич. Защо фалшиво? Защото ако същите наистина се погрижат за себе си няма да им е нужно да изпадат в дупка, за да почувстват обич от другите.
А още по-лошото според мен - понякога тези хора съвсем са забравили какво е радост. И единственото което могат да дадат и получат е жалеене. А това жалеене е с тооолкова ниска вибрация, че скаш от небостъргача те залепят за асфалта. Днес, кажи речи така се почувствах. Е, разбира се, ако беше толкова бързо падането, щях да се усетя по навреме. По-скоро беше като жабата в тенджерата. Постепено, постепено, докато измъкване нямаше.
Ако и ти имаш такъв момент точно сега, изпробвай тази техника:
Дай си време с всеки дъх да се отдалечиш от ситуацията. Можеш да си визуализираш как се отдалечаваш и отиваш на съседната улица, тротоар или направо как се издигаш и от локацията, на която си, отиваш в съвсем друг град, дори континент. Това отдалечаване ще ти помогне да видиш голямата картина. Тогава се запитай "Как се чувствам точно сега? Какво мога да направя, за да подобря състоянието си точно сега?" Послушай интуицията си, тя знае най-добре. Ти знаеш най-добре.
И вместо да подкрепяш енергийните вампири като им се предоставяш доброволно, осмели се да ги подкрепиш наистина - излез от ситуацията и им дай шанс те да проявят силата си като сами се възвърнат в себе си и пътя си. Ако ти се струва трудно, свържи се с мен. Чрез техниките, с които работя, ще се научиш и ти как да се освобождаваш по-лесно.