В следващите редове ще споделя личните си впечатления и срещата си с тета хийлинг.
Винаги съм се осланяла на посланията, които достигат до мен. От малка любопитно гледах хората, които леят куршум, които гледат на кафе, които помагат да се излекуваш по нетрадиционен начин. Всички тях свързвах с една нефизическа енергия, която няма точно обяснение в нашия физически свят.
За да направя разликата и за да не се бъркате и подведете от думите ми - тета хийлинг практиците не лекуват човека, те наблюдават случващото се. Но както и другите, те се свързват с една енергия, която точно с думи не може да се обясни.
За мен няма смисъл да търся обяснения на нещата, които са. Знам, че нещата се случват, те са реални, просто понякога хората, все още търсим доказателства. И все пак, за да има някаква яснота, то:
тета хийлинг работи за осъзнаване и освобождаване от негативните модели и убеждения, които някога несъзнато сме навързали - като например любов-болка.
тета хийлинг работи с внедряване на чувства.
Може би трябваше да започна като кажа, че тета хийлинг е енергийна практика. Вярвам, че тези, които се обръщат към тези практики не търсят защо, ама как, наистина ли, не търсят на всяка цена някой друг да им отнеме болката или болестта.
Обаче започнах по друг начин. Явно някой друг би искал да достигне до този текст, като не се спира да чете още от самото начало.
С какво тази техника е различна?
Това, което преживявах докато изучавам техниката не може да се сравни с нищо друго. Сякаш се бях върнала на мястото си, възвърна се едно забравено чувство от детството на лекота. Дори светлината около мен беше различна, цветовете бяха по-ярки. Беше тихо в мен.
За мен всичко това беше ясен знак, че съм на прав път. Защо го казвам така убедена? Защото вечно бързах за някъде, вечно исках нещо, постигах го и го пусках. Сякаш душата ми искаше да достигне до нещото, но все него го нямаше. Бях се изгубила по пътя. Дори се прокрадваха мисли, че няма такова нещо, което да ми донесе завършеност, пълнота.
Пресичайки пътищата си с моя учител по техниката Зорница Гюрова, усетих в енергията ѝ, че нещо ми кликна, повика ме. Имаше нещо там, около нея, което сякаш ме чака.
Явно когато вече бях узряла и готова в себе си за тази среща, 4 години по-късно, тя се състоя.
Записах се да изучавам техниката и сякаш повечето неща вече си ги знаех. Те бяха в мен. Имах нужда да си ги припомня. Имах нужда и да махна завесата, която така удобно се бе настанила над съзнанието ми. Известно време преди да започна да уча техниката, пътя ме среща и с друг мой духовен учител. Няколко месеца след като вече изучавах тета хийлинг и работех с колеги, срещнах отново моя духовен учител, който забеляза голямата промяна в мен. И не очаквайте да кажа, че имаше особено много външни белези. Не, промяната беше вътрешна. Бях притихнала, бях на мястото си. Винаги е хубаво и приятно, когато получаваме и потвърждение отвън, когато някой друг види промяната в нас. Само смелите, уязвимите, тези, които си позволяват да бъдат отворени към теб, могат да я видят обаче.
За добро или лошо, все още има много хора, които по една или друга причина не са отворени, не са уязвими, не са честни. Нито със себе си, нито с другите. Вярвам, че просто е по навик. Някога, далече назад, когато са преживяли болка, емоционално или физическо нараняване, най-лесното е било да се затворят в себе си. Обаче това затваряне си носи своите последствия. Натрупва се в тялото и в един момент, когато няма вече на къде, човекът се разболява. Защото тази енергия, трупана с години, няма как да се изпари в нищото. Толкова силно стискана, потискана, прикривана, подмитана под килимчето, че и нея чак я боли.
От къде съм толкова сигурна ли? И аз също преминах през това. Тета хийлинг ми показа пътя. Това е една ефирна, нежна и същевременно мощна техника. Обаче се изисква смелост и честност. Винаги я усещам като безусловна любов, готова да ме подкрепи и освободи, стига да ѝ позволя.
Защото изцелението (healing от термина theta healing на английски) е именно в осъзнаването и пускането на оковите на старото мислене. Алгоритъмът от въпроси и практикуващият много добре могат да създадат поле на подкрепа и безопасност. Поле, в което да си позволим да бъдем отново уязвими. Защо е толкова важно да бъдем уязвими може да попита някого. Защото само тогава сме честни. За да видиш и намериш отговорите първо трябва и да потърсиш, нали така. А да потърсиш често се изисква смелост. Защото понякога ровиш из разлагащите се спомени от болка, насилие, себеомраза. Но както се казва
Най-тъмно е преди зазоряване.
Готов ли си да посрещнеш своя изгрев? Запиши се за тета сесия още сега!