Един личен и откровен разговор преди 4 години. Защото красотата на преживяното е за показване, не за криене. Възможно е да се припознаеш. Помни, че изборите, които ти предстоят да направиш са в твоите ръце и зависят само от един човек и това си ТИ!
- Защо постоянно искаш да сменяш цветовете си? - питам се сама...
- Защото те е страх да се приемеш... искаш един цвят да ти носи определена емоция... но светът не е устроен така... дъгата я има, за да ѝ се радваш в пълния ѝ вид.... трябва да помниш нюансите, да се наслаждаваш на тях...
- Ноо.... боли ме....
- Приеми просто идващата емоция. Пусни я да се разлее в теб. Тя има нужда да бъде преживяна. Тъгата стои в теб, защото се нуждае от твоята прегръдка. Не разбра ли вече. Колкото и хора да допускаш в живота си, колкото и да те прегръщат, колкото и много да те обичат, не се ли обичаш сама никога няма да усетиш тяхната любов...
- Страх ме е... ако ме ранят... ако остана с отворени ръце към тях, а те си тръгнат.....
- Милаааа. Просто е! Вместо да стоиш с отворени ръце – прегърни се! Награди се за всичко, което си постигнала!!! Огледай се. Не бързай. Всичко тук си постигнала сама. В дома ти имаше любов и тя не беше тази, която дойде от вън. Ти го напълни с твоята любов. Какво ти пречи да го направиш отново?! Човекът, който има най-много нужда от тази любов и твоята подкрепа си ти самата! Не ме оставяй повче да тъгувам.. не ме оставяй и подтискай. Аз съм с теб навсякъде. Спри да се криеш от мен... мен също ме боли...
- Знам че е така.. усещам те. Усещам любовта ти.. болката.. всеки път, когато не се замислям дали нещо е редно, дали съм луда, че чувам вътрешния си глас, усещам хармонията между нас – усещам спокойствието. Моля те, подкрепяй ме повече, окуражавай ме, наистина искам да правя разликата между вътрешния си глас, висшият ми аз, който ми помага и общочовешките ми заблуди, които когато слушам страдам... защото не чувам теб.. а съм се объркала... и се затварям... и спирам да си вярвам...
- Обещавам, ще бъда до теб, обичам те. Подкрепям те. Но виждам, че имаш нужда да си позволяваш да грешиш. Спокойно, аз съм тук, ще те утеша. Знай, че да не получаваш този, който искаш, не е болка. Болка е ако го имаш. Можем да докоснем някого, да усетим чистата му душа, но когато той не е готов, няма смисъл. Ще срещнеш гордостта му, която ще те нарани и принизи. Прости и продължи. Очаква те чудесен живот. Допускай ме по-често и заедно ще посрещнем избраника ни съвсем скоро. Приеми събитията. Любовта съвсем скоро ще те залее.
- Нямам търпение. Имам въпроси... ще бъдем ли с него. Докрая... или пак ще е изпитание. Боли ме при тази мисъл...
- Обичам те. Бъди търпелива. Скоро ще разбереш.
Comments