Ако си в период, който ти е трудно, то прочети редовете по-долу, те са за теб!
Ако си от активните и щастливи хора, то вероятно и ти като мен ще изпитваш трудности най-вече с това да признаеш, че не се чувстваш добре.
Ние, усмихващите се, радващите се на живота виждаме радостта във всичко. Обаче понякога тя сякаш е изчезнала, избледняла... Тогава търсенето още повече изтощава. Ако си в такъв период, съветвам те да спреш да търсиш. Навън няма да откриеш това, което търсиш. Всичко е вътре. Въпреки че понякога и вътре не се вижда и усеща. Обаче да си дадеш време и почивка може да излекува всяка болка и притеснение.
Аз съм от хората, които все бързат. Имат и създават радост, радват се на малките неща. В дни като този, в които не се чувствам толкова щастлива, сякаш гледам живота някак отстрани. И в тези мигове осъзнавам, че да спра да се бунтувам, да спра да търся радостта също е ок. В тези мигове избирам тишината, безвремието. В тях се запознавам отново със себе си. Осъзнавам, че през годините винаги в такива мигове съм търсила приятели, компания отвън. А както едно прекрасно анимационно филмче ми напомни - светът е и радостта и тъгата заедно, не по отделно. В миговете на тъга можеш да се срещнеш със себе си неподправен. Защото когато си тъжен можеш да разговаряш с тъгата. Защото си на една честота с нея само тогава. Разликата обаче е, че в себе си имаш и любовта от миговете на радост и никога няма да си сам.
Пусни си музиката, която искаш в момента. Запали си свещи, ако това би ти донесло още покой. Погрижи се обстановката около теб да ти носи още грижа и подкрепа.
Да лежиш в леглото е ок, но бъди осъзнат, това си е чисто бягство от това, пред което не искаш да се изправиш.
Може би част в теб има нужда от присъствието ти, от това да чуе гласа ти или просто да те види. Виж какво може да допринесе още за тази дългоотлагана среща. Може би имаш нужда да пишеш - вземи си тетрадка и започни да пишеш. Извади на яве всичко дълбоко потулено и скрито. Нали знаеш - от хората от вън можеш да го скриеш в себе си, но не и от самия теб.
Следва продължение...
Comments